България пя и танцува три дни в Копривщица
Автор: Николай ЧАПАНСКИ
Излъчено по Радио България- www.bnr.bg
Гостоприемна Копривщица отвори широко дървените си порти на красивите възрожденски къщи за Десетия национален събор на народното творчество. Незабравим празник, който през пет години от далечната 1965 г. до днес представя фолклорното богатство на България. Наричат Копривщенския събор Чудото на изворния фолклор, защото за три дни посетителят може да види всичко наследено от дедите ни – песни, танци, обичаи, предания, носии… Една пъстра панорама на българския творчески дух.
На разположените седем естради в местността “Войводенец” от 6 до 8 август преминаха повече от 15 000 участници от всички фолклорни области на страната ни. Стотици автобуси прииждаха и си тръгваха от Копривщица и в трите съборянски дни. Според статистиката, гостите на възрожденския град са надхвърлили цифрата 250 000 души. Тези цифри говорят за мащаба на фолклорното събитие на годината.
Над 40 специалисти от БАН журираха по естрадите на събора. Сред тях бяха изтъкнатите фолклористи Манол Тодоров, Михаил Букурещлиев, Анна Илиева, Елена Кутева, комподзиторът Петър Льондев и др. Заснетите материали и докладите за пореден път ще попълнят националните ни фолклорни архиви, а два звукозаписни екипа на Националното радио документираха всичко значимо.
По време на събора станаха известни номинациите във втория тур от националната програма “Живи човешки съкровища”. Още пет фолклорни феномена бяха вписани в българската представителна листа на нематериалното културно наследство. Това са “Песни на високо” изпълнени от женската фолклорна група на Сатовча, “Пролетните хора на песен” от групата на град Баня, Карловско, “Буенек” от с. Юпер, Русенско, “Джумал” от село Кошов и в раздел словесен фолклор – наддумването на Лидия Добрева от Брезник, Пернишко.
По думите на проф. Мила Сантова, директор на Института за етнология и фолклористика при БАН, този Десети събор на народното творчество е постигнал своята цел – хората от цяла България и света да се срещнат на поляните край Копривщица, да запеят българските народни песни и се хванат здраво на хорото. Това е смисъла на събора – да покажем, какво сме наследили от нашите деди.
Проф. Манол Тодров не скри вълнението си от преживяното на събора. Той е свидетел на първия събор през 1965 г. и на този десети поред. За него това е живата народна музика, сърцето на българина.
За Михаил Букурещлиев, фолклорист-изследовател, Копривщица е рожба на първата масова фолклорна проява у нас в странджанското Граматиково. Букурещлиев е един от първите организатори на тези национални събори с академик Петко Стайнов, Георги Бояджиев, Райна Кацарова и др. Да се проведе днес такова мащабно фолклорно събитие по време на криза, е истински героизъм, допълва проф. Букурещлиев.
В съботната вечер организаторите дадоха възможност на чуждестранните групи да покажат постижения в българския фолклор. Много от тях ръководят известните наши народни изпълнители Татяна Сърбинска, Цветанка и Иван Варимезови, Сестри Бисерови, Донка Колева, които също бяха на събора. Четири часа продължи концерта на специално построена естрада за гостите в центъра на Копривщица. Препълненият площад се огласяше с песните на ансамбъл “Лиляна” от Япония, вокално трио “Пауни” от Холандия, женския вокален ансамбъл “Диви жени” от Бостън, хор “Китка” от Дания, соловото изпълнение на 20 годишната Анна Моника-Георгиева от Канада... Вокален ансамбъл “Орфея” от Вашингтон, дирижиран от Татяна Сърбинска, поднесе и своя подарък към организаторите – песента “Възпев към Копривщица”, по музика на Кирил Стефанов, подготвена специално за събора. „Тези три дни много от моите солистки пееха и плачеха, преживяват всичко. Споделят, че не им се тръгва оттук. За тях Копривщица и този събор са нещо свято, ” каза ни Татяна Сърбинска.
Възхищение от чутото и видяното на този десети събор споделиха още проф. Тим Райс, преподавател по етномузикология в Калифорнийският университет и Марта Форсайт, автор на книги за наши фолклорни групи.
ЛЮБОПИТНА ИНФОРМАЦИЯ НА СЪБОРИТЕ НА КОПРИВЩИЦА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ФОЛКЛОРЕН ХОРИЗОНТ".
...............................................................