Моята професионална дейност във фолклора започна през 1949 г. точно в Радио София. Така че аз гледам на това радио повече като културна институция, отколкото като на информационна. С оркестъра за народна музика работех активно до 1979 г., но и след тази година не съм прекъсвал работата си с радиото. В началото беше доста трудничко в областта на фолклора в сравнение със сега. На нас се падна тежката задача да събираме репертоар - обработване, дешифриране, оркестрация, комплектоване на състави, в т. ч. и ансамбъла на радиото.

Сега има достатъчно много образовани музиканти и е лесно. Тогава работата ни беше преди всичко с т. нар. народни таланти. Беше романтично, но и много трудно. През 1951 г. започнахме да събираме оркестър, като в ядрото му влизаха музиканти от Угърчинската група и моята група, която беше предназначена за записи. Така събрахме 15 музиканти и съставихме Оркестъра на ансамбъла към Радио София. 30 години от живота ми са свързани с народния оркестър и с радиото.

Оркестър за народна музика на Българското национално радио

 Красотата на българския фолклор неизменно омайва и предизвиква възхищението на всеки, който чуе или види уникалните образци българската музикална традиция.

За нейното съхраняване, изграждане, утвърждаване и професионално интерпретиране през 1952 г. е създаден Оркестърът за народна музика на Българското национално радио, по идея на дългогодишния главен редактор на редакция „Народна музика” Георги Бояджиев. Първият диригент е Борис Бетров. При сформирането на оркестъра е използвана ръководената по това време от кавалджията Цвятко Благоев Угърчинска група. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти, като Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и други по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов, Пейо Пеев, Недялко Недялков, Костадин Генчев, Петьо Костадинов...

Основа на оркестъра е гъдулковата група, отговаряща на щрайха в симфоничния оркестър. Със състава пеят и свирят всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Надежда Хвойнева... Много от младите и вече известни изпълнители са направили първите си записи в Националното радио с този оркестър.

Днес не можем да си представим развитието на традиционната ни култура без впечатляващите обработки и авторската музика на композитора Коста Колев.

Той е работил с  всички големи изпълнители от далечното минало: Атанаска Тодорова, Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева и мн. др. На него дължат първите си успехи редица изпълнители. Няма певец или инструменталист, който да няма в репертоара си обработка на Коста Колев. Диригентът Христофор Раданов наследява оркестъра през 1990 г. и продължава да развива неговото дело. Водеща в работата му е звукозаписната дейност, но паралелно с нея оркестърът редовно участва в програмите на БНР чрез записи и изпълнения на живо в концертните студиа.

Георги Германов е самороден талантлив народен певец. Бог го е родил с хубав характерен глас, който не можеш да сбъркаш с гласа на никой друг певец. Дарил го е с тънко чувство за мелодия, ритъм красота.
Роден е на 3 юли 1942 г. в семейството на бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Любовта към народната песен наследява от своите родители. Баща му свирел на гъдулка и пеел, а песните на майка му нямали чет.
Първия голям успех извоюва на 10-годишна възраст, когато на събор на народното творчество получава първа награда.
Той не само пее, но свири на акордеон и тамбура. В основата на репертоара му са странджанските песни, но изпълнява песни от всички фолклорни области, като спазва точно техните стилови особености. Първите са записани в БНР направил през 1968 г. Записал е повече от 250 песни, издал е 22 самостоятелни и сборни албума и 3 книги с нотирани песни: "Манде ле, чаша сребърна","Песен от душа блика" и "Живот с музика и песен".
Всяка песен е птица. Песните не Германов са литнали птици. Той е роден, за да пее.
На 6 юли 2007 г. община Варна и дирекция "Музика" организират концерт под наслов "Георги Германов на 65 години”.
В него ще вземат участие: народен хор "Тракия" при ТД "Капитан Петко Войвода" - Варна, с ръководители Калина и Георги Германови, младежка фолклорна група "Mагда Пушкарова" при ТД - Варна, с ръководител Калина Германова, фолклорна група "Тракийка" - гр.Белослав, с ръководител Г. Германов, фолклорна група - с. Кичево, община Аксаково, с ръководител Г. Германов, група за гръцки песни - с. Игнатиево, община Аксаково, с ръководител Г. Германов, група за гръцки песни - с.Орешак, община Аксаково, с ръководител Г. и Мария Германови, ансамбъл „Гоце Делчев” - Варна, с главен художествен ръководител Георги Мановски, и ансамбъл „Варна” с главен художествен ръководител Пeтър Ангелов.

Сашка Ченкова-Петрова, учител в Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” - Котел празнува 50 годишен юбилей.

Родена е през месец октомври-точно преди 50 години в с. Ореш, Великотърновско. В ранните детски години започва музикалната си подготовка, отначало с уроци по акордеон, по-късно с музикалните състави в родното училище (а те тогава бяха много), като любими й са фанфарният оркестър и големият хор от 60 ученици. Ръководителите - мъдри и добри хора с богата обща и музикална култура (Й. Крумов и М. Чекова), винаги са били духовният пример за бъдещата учителка. През 1974 г. е приета във вокалния клас в СМУ - Широка лъка. Годините на обучение тук са здрав фундамент в професионалното й израстване. От 1978 г. е студентка във ВМПИ (АМТИИ) - Пловдив. Учи при вокалните педагози Анастас Дафов и проф. Анка Кушлева и в диригентските класове на проф. В. Спасова и проф. С. Мутафчиев и проф. М. Василев. Паралелно с това е в концертния състав на средногорската група, с която осъществява многобройни участия, художествени програми, както и записи в БНР и БНТ. От 1982 г. е назначена за преподавател в Музикалното училище в Котел по народно пеене и фолклористика, както и диригент на представителния хор на училището.

o      Известната родопска певица БОЙКА ПРИСАДОВА навърши юбилейните 65 житейски и 50 творчески години. Родена е в с. Върбово, Смолянско, над Широка лъка, и е една от първите певици в ансамбъл “Родопа” - Смолян. Гради дългогодишна кариера в държавния ансамбъл “Филип Кутев”, а след това и в хор “Космически гласове от България”. Обявена е за Почетен гражданин на Чепеларе.

o      Известният акордеонист и композитор ИВАН КИРЕВ навърши 85 години. Роден е в хасковското село Нова надежда, а за негов откриват се счита известният композитор Панчо Владигеров. От 1942 г. Иван Кирев е редовен сътрудник на Радио София. През годините досега е регистрирал множество записи за фонда на радиото.

o      Навършиха се 45 години от смъртта на БОРИС КАРЛОВ, заслужено считан за основоположник на акордеонното свирене в България. През микрофоните на Радио София застава през 1935 г. с групата на баща си Карло Алиев. Борис Карлов е роден през 1924 г. в София, а умира по време на концерт в гр. Кралево, Югославия, през 1964 г.

o      На 2 януари известният музиковед и фолклорист ГЕНЧО ГАЙТАНДЖИЕВ навършва юбилейните 75 години. Честито от екипа на “Фолклорен Хоризонт”! Да ни е жив и здрав!

o      На 3 януари се навършват 60 години от смъртта на известния фолклорист и композитор АНГЕЛ БУКОРЕЩЛИЕВ. Роден е през 1870 г.,а умира през 1950 г.

o      На 11 януари 2010 г. се навършва 1 година от раздялата ни с известната тракийска певица ВЪЛКАНА СТОЯНОВА. По този повод Българското национално радио издава компактдиск с нейни песни от фонда на радиото.

                       Позоваването ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

                               "Фолклорен Хоризонт"

Тези дни гъдуларят Ангел Добрев направи нови записи в студиото на Българското национално радио с оркестъра за народна музика. Това е повод "Фолклорен Хоризонт" да ви запознае с него.

Ангел Добрев е от генерацията изпълнители и творци, които продължават най-плодотворните традиции от поколението на Христо Тодоров, Стефан Кънев, Коста Колев, Николай Кауфман, Атанас Наумов.
Роден e на 9 януари 1957 г. в с. Ямна, Етрополско, област Зебровица. От ранна възраст проявява музикалност и гласовитост.
През 1976 г. завършва СМУ ”Филип Кутев” в Котел, специалност гъдулка.
След година е приет в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Тук има възможност да общува с изтъкнати преподаватели, като Милчо Василев, Тодор Киров, известния хормайстор Крикор Четинян.
През 1982 г. постъпва като солист-оркестрант в Оркестъра за народна музика при БНР, където работи и днес.
Ангел Добрев умело съчетава изпълнителската с композиторската дейност.
Автор е на над 100 композиции и аранжименти на песни и инструментална народна музика. През 1990 г. създава камерна инструментална формация “ФОЛК” в състав: кавал, гъдулка, гайда, тамбура и тъпан. Формацията изпълнява автентичен фолклор.
С нея пътува и изнася концерти във Франция, Норвегия, Финландия, Германия и Швейцария.

Колю Иванов Софенков е роден на 30 юни 1954 г. в с. Милево, Пловдивско.Като малък учи гайда в родното си село, а от 1968 г. е вече редовен ученик в котленското музикално училище. 1975 е приет за студент във ВМПИ / АМТИИ/ град Пловдив, като след дипломирането си е разпределен за преподавател по гайда в СМУ-Котел. К.Софенков работи целенасочено за  установяване на нова методология в преподаването на специален предмет Гайда; за обновяване на учебните програми; за издирване на автентичен материал и обработката му. Той става пословичен с изискването си за свирене с качествени и верни гайдуници, за които сам е отдавал своите грижи.Затова и реализира една своя мечта – да има своя гайдарска работилница, на входа на която е закачено майсторското свидетелство издадено през 1981 г.

В ПЪРВИТЕ ДНИ НА ДЕКЕМВРИ РОЖДЕННИЦИ СА ИЗВЕСТНИТЕ НАРОДНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ :

СЛАВКА КАЛЧЕВА - тракийска певица

АТАНАС СТОЕВ - ръководител на оркестър "Канарите"

ВОЛОДЯ СТОЯНОВ - македонски певец

БОЙКА ПРИСАДОВА  - родопска певица

ЗЛАТКА СТАВРЕВА - странджанска певица

ГЕОРГИ ЯНЕВ - ръководител на оркестър "Орфей"

ЧЕСТИТО ОТ "ФОЛКЛОРЕН ХОРИЗОНТ"

НА 29 НОЕМВРИ Е РОДЕН ИЗВЕСТНИЯТ ТРАКИЙСКИ ПЕВЕЦ ТОДОР КОЖУХАРОВ. ЕДНИТ ОТ ДЪЛГОГОДИШНИТЕ СОЛИСТИ НА АНСАМБЪЛ "КИТНА ТРАКИЯ" - ХАСКОВО, ПЕВЕЦ С ДЪЛЪГ ТВОРЧЕСКИ СТАЖ. РАБОТИЛ Е С НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ГРУПИ ЗА НАРОДНА МУЗИКА В ТАРКИЯ - КОНУШЕНСКАТА, КАНАРИТЕ, ТРАКИЙСКИ СОЛИСТИ И МНОГО ДРУГИ.

ПЪРВИТЕ СИ ЗАПИСИ В СТУДИОТО НА РАДИО ПЛОВДИВ ПРАВИ ПРЕЗ 1979г. ПО ПОКАНА НА ТОДОР ПРАЩАКОВ. В РАДИО СОФИЯ ЗАПИСВА ПРЕЗ 1982г. ОСНОВАТЕЛ И РЪКОВОДИТЕЛ НА ОРКЕСТЪР "ЮЖНИ РИТМИ"

ТОДОР КОЖУХАРОВ Е РОДЕН В СЕЛО МУСТРАК, ЖИВЕЕ И ТВОРИ В ГРАД ХАСКОВО.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ОТ "ФОЛКЛОРЕН ХОРИЗОНТ"

Теодосий Спасов е виртуозен изпълнител на кавал, създател на свой собствен стил в музиката, представляващ коктейл от фолклор, джаз и класическа музика. Роден е на 4 март 1961 г.в Исперих. Завършил е Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Концертирал е в Европа,Средния изток, Австралия, Северна и Южна Америка. През 1994г. Теодосий Спасов свири със софийския женски радиохор, който е носител на наградата “Грами” за албума”Мистерията на българските гласове. Бил е артистичен директор на световно известния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”.